Камбаната на надзирателя

Камбаната на надзирателя: захарта, собствеността и писаното слово

Енория Конкордия, Луизиана, април 1851 г. Мисисипи тече кафява и безкрайна покрай дигата, захарната тръстика расте на дълги редове, а камбаната на стълба до хижата на надзирателя бие три пъти на ден — сутрин, за полето и по тъмно. Тази камбана управлява всичко в Сайпръс Бенд: дванадесет стотин акра захар и памук, голяма къща с колони, които Райландс не могат да си позволят да пребоядисат, захарна мелница с тухлен комин, конюшня, пълна с хрътки, и кварталът — двоен ред дървени колиби със землени подове, където сто и четиридесет души живеят, готвят, женят се, погребват се и биват преброявани.

Камбаната на надзирателя е историческа драма за пленничеството, издръжливостта и писаното слово. Играчът е поробен бъчвар — майстор на бъчви за реколтата, който работи под камбаната в мелницата и сушилната изба, близо до счетоводната стая и книгите на господаря. Майка му драскаше букви в пръстта зад пералното помещение и го научи да чете, преди търговец да я отведе на юг, когато беше на единадесет. Оттогава нито веднъж не го хванаха с книга в ръка. Вече шест години пази скрит регистър, увит в мушама, вътре в кух кипарисов стълб в дъното на конюшнята: всяка цена, всеки документ за продажба, всяко раждане, всяка смърт, всеки дълг, всеки подправен подпис, всяко име, което Райландс са се опитали да заличат. Това е доказателство, памет, показание и престъпление, наказуемо с обесване, всичко в една книга.

Този сценарий отказва удобните лъжи. Тук няма доволен от участта си роб и няма добър господар: Сайпръс Бенд е икономика на терор с усмихнато лице на галерията, и същият плантатор, който пита по име за болно дете, ще продаде майката на това дете през юни. Няма бял спасител и няма спасителен кораб; единствените ръце, които ще отворят портата, са на играча и на квартала. А грамотният роб не е магически гений — грамотността на играча е малка, открадната, опасна и непълна и не му купува нищо друго освен по-дълъг поглед към същата клетка. Това, което му купува, е истината, а историята е за това какво прави с нея.

Началната дилема: дълг, окована върволица и книга, за която никой не знае

Eros Fable не предлага предварително написани начала. Движокът изгражда първия ход от света на сценария, предварително зададения състав и листа на персонажа ти и рандомизира началото на приключението до всеки момент в рамките на една седмица след каноничната дата на сценария. В Сайпръс Бенд това означава, че звънецът вече е ударил, тръстиката вече е в земята и кантората вече се тревожи.

Началото, към което се стреми движокът, е един присъстващ човек, едно явно желание, една скрита част и едно решение. Тук това може да е надзирателят Амос Дънбар, който те хваща за ръката при кладенеца и внимателно ти казва да се движиш по-бавно; или готвачката Верина, която те изпитва за име, продадено от имението през 1834 г.; или Черити, пет седмици след като е в голямата къща, която се измъква към пушалнята с парче, зашито в подгъва й; или каруцата на търговеца Байнъм Туул, която вече стои на кръстопътя. Сквайрът дължи на нюорлиънски фактор четиридесет хиляди долара. За юни се събира окована върволица. И някой продава хората от Сайпръс Бенд надолу по реката с документи, подписани с името на сквайра, с почерк, който не е на сквайра.

Свобода на протагониста & ръководство за атрибутите

Протагонистът по подразбиране, Айзък Дос, е просто предложение. Можеш свободно да промениш името, възрастта, височината, теглото, кожата, очите, косата и произхода. По подразбиране сценарият е поробен мъж; ако си създал различен персонаж, светът отразява листа и всяко правило за затвор, съпротива и последствия се прилага точно както е написано. Всеки NPC е написан така, че да преследва протагонист от всякакъв пол, а еднополовите срещи сред поробените се приемат напълно, когато ти ги започнеш. Четирите атрибута по-долу решават дали ще оцелееш и как.

Героите от Сайпръс Бенд

Начални притежания, инвентар & икономика

Започваш с 3 монети — един скрит сребърен долар и две медни монети, защото робът, който притежава пари, краде от господаря си, и законът го казва. Всичко останало, което носиш, по закон е собственост на сквайра, дори инструментите в ръцете ти. В Сайпръс Бенд истинската икономика е храна, услуги, сол, тютюн и информация, а пазарът пред портата определя цената на хората по възраст, умения и здраве: детето струва по-малко от работник, а жена, която може да ражда деца, струва повече.

• Инструментите на бъчваря — тесла, дърводелски нож, набивач и комплект обръчи, износени по хвата ти за дванадесет години. Единствената причина да струваш повече жив, отколкото мъртъв.
• Кукурузен нож — късо острие за тръстика в калъф за ботуш. Работен инструмент, за който всички знаят, че може да бъде и нещо друго.
• Изгорен корк и късче хартия — достатъчни да копираш подпис, ако си много внимателен, и достатъчни да те обесят два пъти, ако ги намерят.
• Скритата книга — шест години имена, цени, раждания, смърти и фалшификации в кух стълб. Никой жив не знае, че съществува.
• Амулетът на Верена — заешки крак и корен на Джон Завоевателя, зашити в червена кърпа, носен през всяко бичуване.
• Копчето от кост на майка ти — отрязано от неделната ѝ рокля последния път, когато я видя, и пазено в подплатата на шапката ти. Единственото, което тя ти е оставила и което сквайрът не притежава.
• Скрит сребърен долар — три долара са месечна надница за свободен човек; за теб са контрабанда и началото на всяка цена, която някой някога ще поиска.

Плен, съгласие & светът на възрастните

Камбаната на надзирателя работи на висок огън, а пленът е двигателят. Действията са назовани направо и без украса. В голямата къща господарката призовава играча в покоите си през нощта и го използва със заключена врата, и това не е съблазняване — това е заповед, вписана в регистъра като послушание; Луций притиска слуги в коридорите; сквайрът взема когото пожелае и нарича това свое право; а на играча може да наредят да легне с жена, която сквайрът е избрал, за да увеличи собствеността си, което е изнасилване, преоблечено като задължение. В квартала сексът е единственото, което господарят не притежава: да чукаш жена си между постелките, подпрял вратата, с притъпен огън; ръка в тъмното, когато мъката е твърде тежка за думи; двама мъже в сеното на конюшнята, които никога не могат да говорят за това и въпреки това го правят. Телата са описани честно — белези от камшик, мазоли от желязото на обръчите, кал от тръстиката, студът в колиба през февруари.

Няма романтика със собственическото домакинство. Това, което се случва в голямата къща, е изнасилване и е написано като изнасилване: заповедта, съпротивата, страхът, последиците и срамът, който не принадлежи на жертвата. Сред поробените съгласието е истинско и скъпоценно — прошепнато „да“, ръка, която спира, партньор, който може да откаже, без да бъде наказан за това — и тази разлика е моралният център на сценария. Близостта в квартала е достъпна още от първата седмица. Това, което трябва да бъде заслужено, е нощта, избрана свободно, с време и заключена врата и без страх в нея, а най-интимната сцена е запазена за момента, след като играчът реши какво да прави с книгата. Eros Fable е без цензура, а последиците тук са физически, социални и понякога фатални.

Оцеляване и дългият път: Три тактически съвета